Без съмнение Рила планина е една от най-живописните български планини, предлагащи спиращи дъха планински гледки по всяко време на годината. Природата е дарила Рила с божествена красота и невероятно разнообразие от растителен и животински свят. В Рила се намират голям брой реки, извори, потоци и кристално чисти езера.
Обаянието на Рила е предизвикало редица поети да напишат своите паметни творби, както и художници да запечатат омайната красота на планината на своите платна. Със сигурност няма българин, който да не е чувал за Рила планина. Всяка година това прекрасно кътче привлича с райската си планинска красота хиляди български и чуждестранни туристи от целия свят, запалени планинари и фенове на приключенията сред природата и планиската тишина.

Мусала се намира в източните дялове на Рила планина, недалеч от известния курорт Боровец и на около 80 km от София. През лятото се посещава от много туристи от целия свят, но най-много от планинари от България и съседните страни. На върха са изградени метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН и Базовата екологична обсерватория „Мусала“ на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН.
Името на върха е останало от времето на Османското владичество. Предишното наименование на върха не е запазено. Според някои схващания сегашното име произлиза от арабското „мусалла“ – „пътят към Бога“ или „място близо до Бога“.
Връх Мусала е изграден от палеозойски гранит, прорязан с гранитпорфирни жили. Има планинско-ливадни почви. Покрит е главно с алпийска растителност. Забележително е разнообразието на флората, включваща някои интересни дървесни видове, и фауната с многобройните птици, които може да видите там.
Преобладават северозападните ветрове. Средно 254 дни от годината Мусала е покрит със снежна покривка.
Рилски манастир - повече от 1000 години история imageРилски манастир - повече от 1000 години история imageРилски манастир - повече от 1000 години история image

Рилският манастир е един от символите на България и предпочитана туристическа дестинация. Манастирът е разположен в дебрите на Рила планина, между реките Рилска и Друшлявица, на 1147 м надморска височина. Манастирът се намира на около 120 км от София.
Рилската света обител е основана през първата половина на Х век. Историята й е пряко свързана с първия български отшелник св. Йоан Рилски, който се установил в района и се отдал на пост и молитва. Първоначалното място на манастира било в близост до пещерата, която светецът избрал за своя обител. След смъртта му през 946 г., св. Йоан Рилски бил погребан до пещерата, в която е намирал усамотение.
През вековете Рилският манастир бил духовният, просветен и културен център България. По време на Възраждането (XVIII – XIX в.) Рилският манастир открил около 50 метоха в най-големите български селища, в които едни от най-образованите рилски монаси свещенодействали, откривали училища, довеждали поклонници в манастира. През 1961 г. Рилският манастир добива статут на национален музей, а района около него е обявен за природен парк.

Седемте рилски езера - късче от рая imageСедемте рилски езера - късче от рая image
Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България и е един от стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 m н.в. Заемат вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади. Първите три езера – Сълзата, Окото и Бъбрека – се оттичат всяко поотделно в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. През последните две езера минава един вече по-мощен поток, който, изтичайки от най-долното езеро, дава началото на река Джерман.
Името на всяко от седемте рилски езера отразява някоя особеност на съответното езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите. Следващо по височина на разположение е Окото, което е с приблизително овална форма. Окото е най-дълбокото от веригата– 37,5 m. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака; то е най-голямото по площ от седемте. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плитко е Рибното езеро; на североизточния му бряг се намира хижата „Седемте езера“. Най-ниско разположено е Долното езеро, от което води началото си река Джерман.
Легенда:
​​​​Легендата за седемте рилски езера разказва, че преди хиляди години, когато на земята още нямало хора, в планината Рила живеели двама великани – мъж и жена. Те се обичали безумно и боготворели красотата и уюта на своя дом.
Домът им бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят.
За нещастие, един ден зли сили минали покрай техния дом. Като зърнали това красиво място, завидели на семейното щастие на великаните, ядосали се и решили да унищожат всичко и да заличат любовта им завинаги. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения разтърсили земята.
Великанът защитавал яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само разпалвало огромната им злоба и жестокост и те решили да свършат пъкленото си дело докрай.
В една тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от своята победа, злите сили си тръгнали, оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите ѝ бликали безспир и се стичали по хребетите право в долините. Леели се и се събирали в доловете, докато образували бистри езера с изумителна чистота.
Преди езерото Бъбрека планинските водачи показват огромна скала, намираща се в посока към езерото Сълзата. Формата на скалата наподобява фигурите на мъж и жена с огромни размери. Според легендата това са двамата влюбени, които ще останат да пазят вечно своя красив дом.


Стобските пирамиди - чудо на природата imageСтобските пирамиди - чудо на природата image
Стобските пирамиди са едни от най-популярните сред туристите скални пирамиди в България.
Намират се над село Стоб, в западния дял на Рила планина. Средната височина на пирамидите е между 7 и 10 метра, някои отделни пирамиди достигат до височина 12 метра. Стобските пирамиди са с разнообразна форма, но повечето са конусовиднии завършват с каменна шапка, наподобявайки гъби.
На северния склон на рида, на който са разположени пирамидите, те са по-добре изразени и открояващи се, тъй като са значително по-малко. Най-много са пирамидите на южния склон на рида. Тук пирамидите са по-големи и по-сгъстени. Цветът на скалите варира между жълто и кафяво.
През 1964 г. Стобските пирамиди са обявени за природна забележителност.
Местна легенда разказва за възникването на Стобските пирамиди:
Преди много години на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие, хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади хора. Майката на момичето не била съгласна дъщеря ѝ да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надълбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала вкъщи и се молела горещо клетвата ѝ да застигне дъщеря ѝ. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни.От този ден в село Стоб се издигат приказни пирамиди, напомнящи за една незабравима история. Поройните дъждове, топлината, студът и вятърът продължават своята скулптурна работа – едни пирамиди умират, а други се раждат.
Там в сяйното небе, из хаоса планински,
изпъква Мусала, левентът исполински.

Един в лазура син, без равен, без другар,
над всички планини възвишеният цар.

Високо той над тях издига лоб гранитен,
със вечен сняг венчан и с облаци укитен.

И гледа мълчелив в дълбокий небосклон
до самия Олимп - на боговете трон.

А около - тълпи гиганти горделиви
чукари, върхове и чалове плешиви -

и страшни ридища с изгризани чела,
в смирение стоят пред вечний Мусала.

И всички в един глас гиганта пръв венчават,
върховната му мощ в небето прогласяват:

"Ти наш си цар и вожда - планинский хор мълви, -
пред твоята глава ний скланяме глави.

Висок си ти над нас, отишъл си в небето,
съперник нямаш друг, царуваш в вишинето.

Слънчевите лучи най-първо теб златят
и орлите едни по тебе се вестят;

там, дето видиш ти, на нас не стига взорът,
един ти само чуйш на ангелите хорът.

Осанна теб! Венец и слава ти си нам,
най-пръв и най-светлив, най-чист и най-голям,

и горди сме със теб, пред кой сме всички мали,
и хора да сме ний - ний бихме те ругали!"

Иван Вазов
I BUILT MY SITE FOR FREE USING